R E F E R E N C E S

(заглавията от Интернет са с годината, през която са ползувани,

и са посочени със страницата от личния презапис)

Абаев В. И., Осетинский язык и фольклор, т. 1. Москва, 1949.

~*~Скифо-европейские изоглосы. Москва, 1965.

~*~Доистория индоиранцев в свете арио-уральских языковых контактов. – Этнические проблемы истории Центральной Азии в Древности. Москва, 1981.

Ал-Булгари Т., Казански новини. – Авитохол, кн. 22-23, 2002.

Александров Д., Древните български владетели преди кан Кубрат. - Авитохол, кн. 18, 2002.

Ангелова-Атанасова М., Топонимията на Горнооряховско. София, 1996.

Арменски пътеписи за Балканите (ХVІІ-ХІХ в.). София, 1984.

Армянская география седьмого века. Санкт Петербург, 1877.

Атаев Х., Освободительное движение туркмен в Иране (1917-1925 гг.). Ашхабад, 1970.

Ахметьянов Р. Г., Сравнительное исследование татарского и чувашского языка. Москва, 1978.

~*~“Лес”, “дерево” и “барс” у тюрков. – Советская тюркология, 1980, № 5.

Байчоров С. Я., Древнетюркские рунические памятники Европы. Ставрополь, 1989.

Балкански Т., С българско име и с българска кръв. Велико Търново, 1996.

Балкански Т., М. Парзулова, Задкарпатските българи. Велико Търново, 1996.

Баскаков Н. А., Клички собак у каракалпаков. – Ономастика Средней Азии. Москва, 1978.

~*~Русские фамилии тюркского происхождения. Москва, 1979.

~*~К проблеме китайских заимствований в тюркских языках. – Советская тюркология, 1987, № 5.

Бащу М., Сказание за дъщерята на хана. София, 1997.

Беляев Е. А., Арабские завоевания. - Большая советская энциклопедия, т. 2. Москва, 1970.

Бенцинг И., Языки гуннов, дунайских и волжских болгар. – Зарубежная тюркология. Москва, 1986.

Бëтлингк О. Н., О языке якутов. Новосибирск, 1989.

Бешевлиев Б., Определяне на географското понятие “Балкански полуостров” - алтернативи и аналогии в миналото и сега. - Балканистичен форум, 1997, № 2.

Бешевлиев В., Първобългарски надписи –Уводъ, текстъ и коментаръ. София, 1934.

~*~Ирански елементи у първобългарите. – İntNt, 1967.

~*~Първобългари. София, 1984.

~*~Първобългарски надписи. София, 1992.

Биттирова Т., Западнобулгарский поэт Микаэл Башту и его поэма “Дастан о дочери Шана”. - Ономастично и етнолингвистично пространство на езика, т. 1-2. Велико Търново, 1996.

Боев Ем., За предтурското тюркско влияние в българския език. – Известия на Института за български език, кн. 1, 1965.

Бондалетов В. Д., Лингвистический аспект изучения орографических терминов и оронимов. – Оронимика. Москва, 1969.

Бурмов Ал., Избрани произведения, т. 1. София, 1968.

Ваклинов С., М. Ваклинова, Съкровището от Над Сент Миклош. София, 1983.

Владимирцов Б. Я., Сравнительная грамматика монгольского письменного языка и халхаского наречия. Москва, 1989.

Влэдуциу И., О горно-скотоводческом хозяйстве румынских мокан. – Советская этнография, 1962, № 6.

Габриелян Р. А., Армяно-аланские отношения (І-Х вв.). Ереван, 1989.

Гагова Кр., Тракия през българското Средновековие (историческа география). София, 1995.

Гаджиева Н. З., Б. А. Серебренников, Сравнительно-историческая граматика тюркских языков –Синтаксис. Москва, 1986.

Гарипов Т. М., К изучению тюркских названий населенных пунктов Башкирии. – Ономастика Востока. Москва, 1980.

Гейбуллаев Г. А., Топонимия Азербайджана. Баку, 1986.

Георгиев Вл., Праславянский и индоевропейские языки. – Славянска филология, т. 3. София, 1963.

Гомбоев Б. Ц., Почитание духов гор у окинских бурят. – Этнографическое обозрение, 2002, № 2.

Грюнберг А. Л., Заметки по топонимии Афганского Бадахшана. - Ономастика Востока. Москва, 1980.

Грюнберг А. Л., И. М. Стеблин-Каменский, Языки Восточного Гиндукуша. Ваханский язык. Москва, 1976.

Гюзелев В., Княз Борис Първи –България през втората половина на ІХ в. София, 1969.

~*~Ичиргу боилите на Първата българска държава (VІІ-ХІ в.). – Годишник на Софийския университет, Философско-исторически факултет, т. 65.3, 1973.

Джидалаев Н. С., О диахронии тюрко-дагестанских языковых контактов. – Советская тюркология, 1970, № 3.

Димитров Д. П., Днешното състояние на вопроса за прабългарския произход на златното съкровище от Над сент Миклош. – Известия на Българското историческо дружество, кн. 22-24, 1948.

Дилленъ Э., Армянскiе этюды, ч. 2 –Егише: война Армянъ противъ Персовъ. Харьковъ, 1884.

Добрев Ив., К одной из турецких этимологий оронима Балкан. – Балканско езикознание, кн. 32.3-4, 1989.

~*~Прабългарското ханско име Àâèòîõîëú. – 50 години специалност тюркология в Софийския университет “св. Климент Охридски” –Юбилеен сборник. София, 2004.

~*~Шавар – стара тюркска основа на български названия. - Зборник Матице српске за филологију и лингвистику, т. 39.2. Нови сад, 1996.

~*~Разпространение и употреба на названието Балкан в някои от тюркските езици. - Јужнословенски филолог, кн. 55, 1999.

Добрев П., Прабългарите – произход, език, култура. София, 1991.

~*~Езикът на Аспаруховите и Куберовите българи. София, 1995.

~*~Българските огнища на цивилизация на картата на Евразия. София, 1998.

~*~Произходът и прародината на древните българи в светлината на комплексните данни. – Български векове, 1999, № 1.

~*~Древните българи през погледа на арменските историци и географи. – Българи и арменци заедно през вековете. София, 2001.

~*~Недостойно ест! – Авитохол, кн. 17, 2002.

Добрев П., М. Добрева, Древнобългарска епиграфика. София, 2001.

Добродомов И. Г., Пути проникновения булгарских элементов в славянские языки. – Тюркизмы в восточно-славянских языках. Москва, 1974.

Дончева-Петкова Л., Митологични изображения от българското Средновековие. София, 1966.

Еремеев Д. Е., Этногенез турок (происхождение и основные этапы этнической истории). Москва, 1971.

Заимов Й., Двучленни лични имена в българската топонимия. - Onomastika, t. 20.1-2. Warszawa, 1975.

Златарски В., История на българската държава през Средните векове, т. 1.1. София, 1970.

~*~ История на българската държава през Средните векове, т. 1, ч. 1-2; т. 3. София, 1970, 1971, 1994.

Ибн Фадлан А. , Пътешествие до Волжска България. - IntNt, 2001.

Иванова-Мирчева Д., Ив. Харалампиев, История на българския език. Велико Търново, 1999.

Иман Б., Джагфар Тарихъ, т. 1-3. Оренбург, 1992, 1994, 1997.

~*~Джагфар Тарихъ –Свод булгарских летописей, т. 1. София, 2001.

История на България, т. 1-2. София, 1979, 1981.

Йорданов Ив., Още веднъж за моливдовулите на Йоан Багатур. – Проблеми на прабългарската история и култура. София, 1989.

Каланкатуаци М., История страны Алуанк. Ереван, 1984.

Камалов А., О топонимии Башкирии. – Советская тюркология, 1980, № 2.

Капанцян Г. А., Историко-лингвистические работы, т. 2. Ереван, 1975.

Караев С. К., Топонимы, антропонимы и этнонимы кишлака Тамтум. - Ономастика Средней Азии. Москва, 1978.

~*~Топонимия Узбекистана. Ташкент, 1991.

Карпенко Ю. А., История этимологического метода в отечественной топонимике. – Развитие методов топонимических исследований. Москва, 1970.

~*~Топонимы и географические термины. - Местные географические термины. Москва, 1970а.

Кляшторный С. Г., Древнетюркские рунические памятники как источник по истории Средней Азии. Москва, 1964.

Коледаров П., Средновековните карти като извор за българската история. - Помощни исторически дисциплини, т. 4. София, 1986.

~*~Политическа география на средновековната българска държава, т. 1-2. София, 1979, 1989.

Колесников А. И., Завоевание Ирана арабами. Москва, 1982.

Костов Г., Вместо заключение: нов поетичен изблик на фермента bulgaricum. – Бащу М., Сказание за дъщерята на хана. София, 1997.

Кузьмина Е. Е., Первая волна миграции индоиранцев на юг. – Вестник древней истории, 2000, № 4.

Курышжанов А. К., Исследование по лексике старокыпчакского письменного памятника ХІІІ в., “Тюркско-арабского словаря”. Алма-Ата, 1970.

Кызласов И. Л., Материалы к ранней истории тюрков. ІV. Образованность в эпоху рунического письма. – Российская Археология, 1999, № 4.

Левитская Л. С., Историческая морфология чувашского языка. Москва, 1976.

Лившиц В. А., Три серебрянные чаши из Исаковского могильника № 1. - Вестник древней истории, 2002, № 2.

Мавродинов Н., Старобългарското изкуство –Изкуството на Първото българско царство. София, 1959.

Магомедов М., Булгары и страна Берсилия. – Проблеми на прабългарската история и култура. София, 1989.

Малов С. Е., Уйгурские наречия Синьцзяна. Москва, 1961.

Матанов Хр., Средновековните Балкани. София, 2002.

Милев Ал., Г. Михайлов, Старогръцка граматика. София, 1966.

Младенов С., Надписитh на старобългарското съкровище от Nagy-Szent-Miklós (Банатско). – Годишникъ на Народния музей, кн. 7, 1922-1925.

~*~Томсеновиятъ опитъ за прhводъ на най-дългия надписъ на старобългарското съкровище от Nagy-Szent-Miklós. – Списание на Българската академия на наукитh, кн. 35, 1926.

~*~Първобългарско, а не печенежско е т.нар. Атилово златно съкровище от Над сент Миклош. – Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, т. 31.5, 1935.

Молчанова О. Т., Принципы построения топонимов Горного Алтая. – Ономастика Поволжья, вып. 2. Горький, 1971.

Москов М., Именник на българските ханове (ново тълкуване). София, 1988.

~*~Българо-тюркски езикови контакти (езикови остатъци, състояние проблеми). – Съпоставително езикознание, 1981, № 3-5.

Мухамадиев А., Блюдо хана Диггиза. - Internet, 2004.

Мухаммедова З. Б., Исследования по истории туркменского языка ХІ-ХІV вв. Ашхабад, 1973.

Никовъ П., Кавханъ Исбул. – Сборникъ в честь на Василъ Н. Златарски. София, 1925.

Нурутдинов Ф., Съдбата и призивът на древната поема. – Бащу М., Сказание за дъщерята на хана. София, 1997.

Овчаров Н., Съществувала ли е богинята Умай в прабългарския пантеон. – Проблеми на прабългарската история и култура. София, 1989.

Олийник Ю., За поемата на Шамси Бащу. – Бащу М., Сказание за дъщерята на хана. София, 1997.

Оранский И. М., Иранские языки в историческом освещении. Москва, 1979.

Основы иранского языкознания -Древнеиранские языки. Москва, 1979.

~*~Среднеиранские языки. Москва, 1981.

Пахалина Т. Н., Ваханский язык. Москва, 1975.

Пейсиков Л. С., Лексикология современного персидского языка. Москва, 1975.

Попконстантинов К., Рунически надписи от средновековна България. – Studia protobulgarica et mediaevalia europensia –В чест на проф. Веселин Бешевлиев. Велико Търново, 1993.

Поспелов Е. М., Оронимика СССР: состояние и проблемы. – Оронимика. Москва, 1969.

Прицак Ом., А не е ли това един булгаро-татарски Осиан? – Бащу М., Сказание за дъщерята на хана. София, 1997.

Рона-Таш А., Алтайский и индоевропейский (заметки на полях книги Т. В. Гамкрелидзе и Вяч. Вс. Иванова). – Вопросы языкознания, 1990, № 1.

Роспонд С., Miscellanea Onomastica Rossica. - Восточнославянская ономастика. Москва, 1979.

Рубинчик Ю. А., Типы семантических изменений арабских заимствований в персидском языке. - Иранское языкознание. Москва, 1976.

Серебренников Б. А., Н. З. Гаджиева, Сравнительно-историческая грамматика тюркских языков. Москва, 1986.

Симеонов Б., Произход на името Борис. – Родна реч, 1972, № 9.

~*~Относно тотемизма на прабългарите. – Проблеми на прабългарската история и култура. София, 1989.

Сотиров Г., Закони на княз Бржетислав І от 1039 г. – Векове, 1976, № 4.

Стаматов Ат., Tempora İncognita на ранната българска история. София, 1997.

Степанов Цв., Авитохол – историческа личност или митологема? - Български векове, 1999, № 1.

~*~Средновековните българи –Нови факти, интерпретации, хипотези. София, 2000.

Стоянов В., История на изучаването на Codex Cumanicus. Неславянски, кумано-печенежки антропоними в България през ХV век. София, 2000.

Суперанская А. В., Гидронимия Крыма и Северо-западного Кавказа. – Ономастика. Москва, 1969.

Съсълов Д., Пътят на България. София, 2000.

~*~Духовният бой на българите. – Българска орда –Известия, кн. 1, 2003.

Табаков Д., Хоризонтът на познанията –Българите през вековете. София, 1999.

Тенишев Э. Р., Строй сарыг-югурского языка. Москва, 1976.

Тодаева Б. Х., Язык монголов Внутренней Монголии. Москва, 1981.

Фехеръ Г., Ролята и културата на прабългарите. София, 1997.

Хабургаев Г. А., Старославянский язык. Москва, 1974.

Халиков А. Х., Протоболгары и протовенгры в Среднем Поволжье и Нижнем Прикамье. - Проблеми на прабългарската история и култура. София, 1989.

Цагаева А. Дз., Иранские архаизмы в топонимии Северной Осетии. – Иранское языкознание. Москва, 1976.

Цейтлин Р. М., Лексика старославянского языка. Москва, 1977.

Цымбурский В. Л., Этно- и лингвогенез Трои как преломление индоевропейской проблемы. – Вопросы языкознания, 2003, № 3.

Шанговъ C., Българска история, ч. 1-2. София, 1923.

Шервашидзе И. Н., Фрагмент общетюркской лексики –Заимствованный фонд. – Вопросы языкознания, 1989, № 2.

~*~Фрагмент древнетюркской лексики –Титулатура. - Вопросы языкознания, 1990, № 3.

Шишманов Ив., Критичен преглед на въпроса за произхода на прабългарите от езиково гледище и етимологиите на името “българин”. – Сборник за народни умотворения и народопис, т. 16-17. София, 1900.

Щербак А. М., Названия домашних и диких животных в тюркских языках. – Историческое развитие лексики тюркских языков. Москва, 1961.

Юхас П., Тюрко-българи и маджари –Влияние на тюрко-българската култура върху маджарите. София, 1985.

Altheim Fr., Geschihte der Hunnen, Band 1-2. Berlin, 1959,1960.

Bang W., Über die türkishen Namen einiger Crosskatzen. – Kéleti Szemle, vol. 17, 1916.

Blanár V., Lingvistický a onomastický status vlastného mena. – Onomastika, vol. 21. Warszawa, 1976.

Boué M., Esquisse géologique de la Turquie d’Europe. Paris, 1840.

Darkot B., Erzurum. - Islam Ansiklopedisi, t. 4. Istanbul, 1948.

Discussions in sci.lang. - Vassil Karloukovski's Page. IntNt, 1999.

Dobrev Iv., Nordtürkische Etymologien des Oronyms Balkan. – Балканско езикознание, кн. 34.3-4, 1991.

~*~Прабългарското ханско име Àâèòîõîëú. - Bulgarian names of Eastern languages origin. IntNt, 2003.

Dobrev P., Words, preserved in the historical and archaeological monuments from the VI-X cc. AD. – The language of the Asparukh and Kuber Bulgars. Vocabulary and grammar. IntNt, 2001.

Doerfer G., Türkishe und mongolishe Elemente im Neupersishen, t. 1-2. Wiesbaden, 1963, 1965.

Eren H., Bulgarlar ve Türk Dili. – Türk Dili, № 408, 1985.

~*~Balkan Adının Kökeni. - Türk Dili, № 429, 1987.

Gabain A., Alttürkische Grammatik. Leipzig, 1950.

Golden P., The Codex Cumanicus. - IntNt, 2003.

Gombocz Z., Die bulgarisch-türkischen Lehnwörter in der ungarischen Sprache. - Mémoires de la Société Finno-ougrienne, t. 30. Helsinki, 1912.

Gülensoy T., Türk Kişi Adlarının Dil ve Tarih Açısından Önemi. - IntNt, 2001.

Hampel J., Der Goldfund von Nagyszentmiklós sogenannter “Schatz des Attila”. Budapest, 1885.

Histoire de la Transylvanie. Budapest, 1992.

History of Civilizations of Central Asia, vol. 1-4. Paris, 1992-1998.

Hungarian art before the sixteenth century. - IntNt, 2003.

Inan A., Tarihte ve Folklorda Balkan. - Türk Dili, № 429, 1987.

Justi F., İranischen Namesbuch. Malburg, 1895.

Khazarian Names. - IntNt, 2001.

Koestler А., The Thirteenth Tribe. - IntNt, 2003.

Kojčeva E., Le rôle de Hemus dans le destin historique de la Péninsule Balkanique au Мoyen age. - Bulgаrian Historical Review, 2000, № 1-2.

Köprülü F., Baybars. – İslam Ansiklopedisi, t. 2. İstanbul, 1949.

Kunsthistorische Museum in Wien. - IntNt, 2003.

Lásló Gy., İ. Rácz, The Treasure of Nagyszentmiklós. Budapest, 1984.

Maenchen-Helfen J. O., The World of the Huns –Studies in Their History and Culture. Berkeley, 1973.

Mavrodinov N., Le trésor protobulgare de Nagyszentmiklós. - Archаeologia Hungarica, vol. 29, 1943.

Melich J., A bolgárok és a szlavok. – Magyar Nyelv, kön. 17, 1921; kön. 19, 1923.

Menges K., Altaic elements in the Proto-Bulgarian Inscriptions. Byzantion, t. 21.1, 1951.

Mikkola J., Die Chronologie der türkischen Donaubulgaren. - Journal de la Soсiété Finno-Ougrienne, t. 30. Helsingfors, 1914.

Miller K., Arabische Welt- und Länderkarten, V Bnd. Stuttgart, 1931.

Németh Gy., Die Inschriften des Schatzes von Nagy-Szent-Miklós. Budapest-Leipzig, 1932.

~*~The Runiform Inscriptions from Nagy-Szent-Miklós and the Runiform Scripts of Eastern Europe. - Acta Linguistica, t. 21(1-2), 1971.

Poppe N., Die mongolischen Lehnwörter im Komanischen. - Német Armağanı. Anakara, 1962.

Račeva M., Zu einigen nichtuntersuchten Bedeutungen des Appelativs балкaн im Bulgarischen. – Балканско езикознание, кн. 38.2, 1996.

Ramstedt G., Alte türkische und mongolische Titel. – Journal de la Société Finno-Ougrienne, vol. 55, 1951.

Schmitt R., Iranica Protobulgarica -Asparuch und Konsorten im Lichte der Iranischen Onomastik. - İntNt, 2003.

Sevim A., E. Merçil, Selçuklu Devletleri Tarihi. Ankara, 1995.

Sobernheim L., Barsbay. – İslam Ansiklopedisi, t. 2. İstanbul, 1949.

Stoyanov V., Cumanian anthroponymics in Bulgaria during the 15th century. – Проучвания в чест на професор Вера Мутафчиева. София, 2001.

Tardy J., A contribution to the Cartography of the Central and Lower Volga Region. - Chuvash Studies. Wiesbaden, 1982.

Tekin T., Tuna Bulgarları ve Dilleri. Ankara, 1987.

The Cambridge History of İran, vol. 3.1-2. London, 1985.

Thomsen W. İnscriptions de l'Orkhon déchiffrées. Helsingfors, 1986.

~*~Une inscription de la trouvaille d'or de Nagy-Szent-Miklós (Hongrie). – Samlede Afhandlinger, t. 3. København, 1917.

Todorova M., Imagining the Balkans. New York, 1997.